За мен Участие в ЕП Публикации Въпроси Екип Контакт
BG | EN
Новини
Информация
Омбудсман
Европейски фондове и проекти
Галерии
Възможности за работа
Връзки
 
 
Всички права, текстове, снимки и видео материали, са запазени и правата принадлежат на Биляна Раева.

Можете да ползвате материали от сайта при следните условия.

web design Zoom Deisgn
powered by
creativedesign.bg

ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИЯТ ВОТ Е ПОСЛЕДНИЯТ БАСТИОН НА ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ


Bulgaria News
След като политиците направиха референдумите почти невъзможни и превърнаха мажоритарния избор в уродлива пародия, предпочитанията на личности в листите останаха последна възможност за контрол на гражданите върху партийните централи

Ива Николова
13:31 31.05.2009

Най-сетне се разбра кое е най-омразното нещо на българските политиците. Това не е честността, не е почтеността, не е откритостта. Това са формите на пряката демокрация. Колкото и да се кълнат, че защитават интересите на хората, колкото и да се бият в гърдите, че са избрани от тях и че това им дава право на всичко останало, колкото и да повтарят, че говорят от името на народа и вършат всичко в името на народа, истината е, че най-омразното им нещо е именно волята на народа. И никой не може да оспори това натрапващо се заключение, защото фактите са налице. Макар и само три, те са предостатъчни да докажат паническия ужас, който политиците изпитват от механизмите на прякото упражняване на демокрацията. А

тези механизми се наричат референдум, мажоритарен вот и преференциален вот.

Референдумът е междинна форма на национален контрол от гласоподавателите върху избраната власт по време на мандата й. В случаите, когато управляващите вземат неприемливи за по-голямата част от гражданите решения, предизвикващи остра обществена реакция, съществува начин, с който да се обуздае ината на властта да използва механизмите й в разрез с обществения интерес. Прави се всенародно допитване по спорния въпрос, хората казват тежката си дума и властимащите се съобразяват с мнението на суверена – народът, който ги е избрал.
Тази форма на пряк контрол върху властта обаче у нас вече ще съществува на хартия, но няма да е приложима в действителност. На финала на този мандат – в четвъртък депутатите от ДПС дадоха неоценимия си принос за демокрацията у нас като отхвърлиха предложените 200 000 подписа, необходими за свикването на референдум, и постановиха трудно постижимите 500 000. Мотивът им беше, че референдумите ще подменят резултатите от изборите. Без да си дават сметка, че хората, които искат референдуми между изборите, са и хората, на които те се молят да гласуват за тях по време на изборите. А премълчаният аргумент е, че по време на предизборните кампании те обещават едно в името на народа, а след като докопат властта вършат съвсем друго от името на народа.

Съсипан бе и още един начин за контрол върху подбора на хората, които да представляват и защитават интересите на големи групи граждани. Това е тъй наречения мажоритарен вот – изборът на депутат в лично качество, зад когото не стоят партии, а големи групи граждани с идеята, че той е най-верният застъпник на някакви техни интереси. Макар да е много спорно как един човек би защитил нечий интереса сам срещу 239 противници на каузата му, все пак се смята, че неговата независимост от интересите на партийните централи го прави по-обективен защитник на гражданските позиции или поне независим контрольор на техните действия.
У нас обаче и тази форма на граждански контрол за подбор на народното представителство беше изродена по най-вулгарен начин с въведената възможност мажоритарните кандидати да бъдат вписвани начело и на партийни листи. А това означава, че тези хора не просто са посочени като такива от една или друга политическа сила и не само могат да имат вътрешен уклон към една или друга партия, а чисто и просто са си нейни представители, избрани с нейните гласове и съответно са в пълна формална и неформална зависимост от въпросната партия, дори ако са събрали повече гласове от самата партия. И всъщност представляват неин резерв в парламента, който ще гласува винаги в подкрепа на решенията й, а ако реши да им се опълчи, стъпвайки на формалния си мажоритарен избор, ще изпадне в немилост и прокуда.
А, ако стъпим на политическите нрави през последните години, присъствието на 31 мажоритарни депутати в следващия парламент вероятно ще създаде нова порочна практика в купуването на гласове вече не само на избиратели, а и на депутати.

И не чрез постове, както досега се печелеха партньори за прокарването на едно или друго решение, а в най-буквалния смисъл, защото понякога един глас в пленарната зала е по-важен от 1000 гласа на парламентарните избори. А 31 гласа, че дори и само десет могат да преобърна мнозинството в парламента, да ревизират политиката му и дори да съборят правителството и да предизвикат политическа криза. И изобщо не е изключено целта на това уродливо нововъведение за 41 Народно събрание да е точно такава, като се има предвид колко неустойчиво присъствие в парламента предричат всички социолози на всички политически сили.
Третата и последна форма за граждански контрол върху предлаганите от партиите лица, а съответно и политики, е т.нар. преференциален вот. Две години след въвеждането на му в България той си остава една почти неразорана нива за избирателите – неразбираема за по-голямата част от тях, а за друга – напълно неизвестна. Липсващата кампания за неговото разясняване е напълно обяснима, защото нито една от политическите централи няма интерес да обяви на избирателите си, че те могат да ревизират решенията им за подредбата на кандидатите за народно доверие в листите им. И това е напълно разбираемо като се има предвид какви баталии се водят преди някой активист да се намести на избираемо място, откъдето не може да го помръдне никой и нищо, дори когато е сигурно, че ще провали партията си на изборите.
Твърде малко хора обаче са наясно, че именно преференциалният вот е този, с който могат да сбъднат извечната си мечта и да натрият носа на партиите не като негласуват, мислейки си, че така наказват някого, а всъщност просто потвърждавайки статуквото с дистанцирането си от вота, а като объркат сметките на партийните централи, размествайки кандидатите им в листите. Това дори е по-сладкото отмъщение, тъй като участват пряко в него, а не оставят политиците да разиграват коня си както си искат. Много избиратели по места се обиждат, че техният представител от региона е заел в партийната листата място, което всъщност може да ги остави без представителство и затова не гласуват. Други се дразнят, че начело на листата в техния регион е кацнал парашутист на партийната централа, който няма нищо общо с града им и с проблемите им, или просто не го харесват и това също ги отблъсква от гласуването. Но много малко от тях са си направили труда да разберат, че има начин да накажат ръководството на партията си, че не се е съобразило с тяхното мнение и да възстановят справедливостта за своите предпочитания чрез преференциалния вот.

Механизмът е много прост и не ги вкарва в никакъв вътрешен конфликт – те гласуват за своята партия, но просто поставят едно кръстче или една „чавка” в квадратчето пред името на своя избраник, чието име може да е дори на последно място в листата. А при преброяването на гласовете, в крайна сметка може да се окаже, че той е най-харесваният от всички в тази листа и е изместил определения от партийната централа водач. Вярно, родните законотворци успяха да опорочат и тази форма на граждански контрол върху кадровите решения на партиите като въведоха 15% бариера за преференциалното гласуване.
Преведено на човешки език, това означава, че даден кандидат-депутат от листата на една партия трябва да събере най-малко 15% от всички гласове, подадени за тази партия, за да измести водача на листата, ако не е такъв. Ако на листата не е поставен знак срещу нито едно име, това означава, че гласът е подаден за водача й. Тази двойнственост бе въведена най-вече заради отпора на ДПС срещу преференциалния вот, тъй като техните избиратели, според собствените им твърдения, ще се затруднят, ако трябва задължително да слагат знак пред нечие име. Като прибавим към това и високата изборна бариера от 5,8%, също предложена от ДПС преди първите избори за Европейски парламент у нас през 2007 г., става ясно, че ефекта от преференциалния вот – т.е. разместването на определената от партийните централи подредба на листата, е много трудно постижим.
Още при въвеждането на преференциалния вот по предложение на опозицията през 2007 г. избухнаха бурни спорове в парламента именно за въпросния праг от 15%. Експертите от ранга на проф. Михаил Константинов, както и повечето опозиционни политици настояваха за нисък или дори нулев праг.

Като най-разумна беше посочена бариерата от 5%, а като най-добър пример бе дадена Италия, където прагът е нулев.

Управляващото мнозинство обаче твърдо застана на високата и почти абсурдна бариера от 15% с доста обидни за избирателите мотиви – че това е твърде сложно нещо, за да го разберат и приложат правилно. А всъщност, обзети от панически страх, че хората ще разбъркат пъзелите на партийните централи, като по този начин ще предизвикат тежки кулоарни проблеми. За разлика от НДСВ, БСП и ДПС дори иронично твърдяха, че изборите ще покажат колко безсмислено е въвеждането на преференциалното гласуване, тъй като малко хора ще го приложат и то няма да даде никакъв резултат.
Да, ама не, както казва Петко Бочаров. На първите евроизбори у нас 1/5 от избирателите упражни правото си на преференциален вот – сирече, даде предпочитанията си за различни от водачите на листите кандидати. Макар тази практика да се прилагаше за пръв път, всеки шести българин от гласувалите се оказа добре информиран как става това и го направи, макар някои от тях да заявиха личната си подкрепа именно за водачите на листите. Вярно, никой от събралите преференциални гласове, не надскочи 10%, доказвайки правотата на опозицията и експертите, че бариерата е безсмислено висока и че въвеждането й е симулация на изплашените партии, че ще получат сериозен удар от избирателите. Но крайния резултат даде основание на говорителя на Централната избирателна комисия за Европейски парламент Александър Александров да заяви, че „българските избиратели са мотивирани да правят преференциален вот”.
При обсъждането на промените в изборното законодателство през последните месеци спорът за преференциалното гласуване отново избухна. Опозицията поиска то да стане задължително, а НДСВ настоя прагът да падне до 5%. ДПС продължи да си повтаря тезите от преди две години. Този път обаче в отпора се включи и БСП в лицето на борбения си представител Румен Петков, който наговори изключително обидни за гражданите на България неща, започвайки от уж принципната позиция, че този вид гласуване ще „дискредитира избирателния процес” у нас, макар всъщност да искаше да каже, че ще дискредитира партийните кадрили и сделки, каквато всъщност е целта му, и ще направи избирателния процес реален – т.е. хората ще мислят, когато пускат бюлетина, което на Петков очевидно не му е много удобно.
Но след като тази усукана формулировка не мина, фронтмена на социалистите обяви по-достъпно какво мисли за българските избиратели. „Дядо Пешо, кака Пена и бай Ахмед просто не разбират задължителното преференциално гласуване. Студентът Иванчо между двете си сесии и трите си гаджета също не го разбира”, каза Петков и обясни, че това създава риск от много недействителни бюлетини, които дори могат да анулират изборите. Истината е обаче, че ако дядо Пешо, кака Пена, бай Ахмед и студентът Иванчо гласуват преференциално, Петков надали ще влезе в парламента, пък дори и да е водач на листата в Плевен и БСП да има мнозинство. Няма да влезе и подгласника му в същата листа, избран от него Цветелин Кънчев по-известен като Дон Цеци. Тъй че драмата на Румен Петков е от серията „Искрено и лично” и няма никакво отношение към изборния процес в България и подхода на гражданите към него. От тази серия са и терзанията на прочутия жалбоподател срещу СДС Николай Гацев, който пък страда, че Лъчезар Тошев е чак на седмо място в евролистата на Синята коалиция, забравяйки, че преференциалният вот може да го изстреля на първо, ако е чак толкова любим и популярен сред широкото гражданство.
Цивилизованите партии обаче не демонстрират никакви страдания на тази почва и дори обявяват кандидатите от листите си, които се борят за преференциален вот. Така е в НДСВ например. Двама от нейните претенденти за Европейския парламент – Биляна Раева, която е на четвърто място, и Десислава Добрева, която е на осмо място, заявиха, че водят предизборна кампания за преференциално спечелване на доверието.

Раева стана евродепутат на НДСВ на изборите през 2007 г. и има какво да предложи на избирателите, за да докаже своята състоятелност и за следващ мандат. Добрева пък е популярна певица, макар да не е ясно дали точно това качество ще й върши работа в Брюксел. Начело на листата на НДСВ е първият еврокомисар на България Меглена Кунева. Тя обаче не се обижда, че някой от нейната партия иска да я измести. И нима това се нарича „опорочаване на изборния процес” или е реална битка на личности, защитаващи една и съща кауза, за доверието и предпочитанията на хората?

Всъщност преференциалният вот е единственият реален механизъм за борба с опорочения от партийните централи изборен процес.

Именно той остана единственият начин да се покаже на политиците, че решават хората, а не партиите, че не избирателите са зависими от депутатите си, а депутатите са в пълна зависимост от избирателите и че ако една партия не иска да накаже провалените си политици и отново ги издига на водещи позиции в листите си, гражданите могат да променят това по най-простичкия начин – с една „чавка” в едно квадратче. И тази мотивация е много по-силна, отколкото негласуването, с което се опитват да ги накажат, а всъщност им разчистват пътя да продължат с безчинствата си. Ако хората проумеят това, може би в България най-сетне ще има реални избори, реално представителство и в Народното събрание, и в Европейския парламент и реални защитници на реални граждански интереси. Но да сте чули някой партия или политик да обяснява това?


Language

Show in English language

Мета данни

Темата е публикувана в 31.05.2009 в 14:33 в категория В медиите, Новини. Можете да следите за нови коментари по нея с помощта на RSS 2.0 синдикиране. Можете да напишете коментар (моля прочетете какво пише над бутона "изпрати" и не изпращайте един и същи коментар няколко пъти, понеже същия се задържа за одобрение), или trackback от вашия сайт.

Коментирай?

Коментарите са валидни само след въвеждане на ансти-спам цифрите.
Коментарите се задържат за одобрение.
Правила за коментиране